До връх Петрахиля — пролетен преход над Тетевен
В Тетевен сме и ни очаква преход до връх Петрахиля — символът на града и едно от най-красивите места на Тетевенския Балкан.
Навън е пролет. Шум на вода се чува отвсякъде — реки, потоци, чешми. Зелено, онова приказно зелено във всичките си нюанси, и песни на птици. Всички сетива попиват от тази прелест, а въздухът изпълва тялото с вълшебен еликсир.
Поглеждам през прозореца, а до хотела е градският стадион, по който загряват с тренировки бъдещи олимпийски шампиони и обикновени граждани. В далечината се вижда връх Петрахиля — а на него къщичка, кацнала на ръба на отвесна скала, и български флаг, развяващ се над нея. Целият пейзаж блести, окъпан от снощния дъжд. Свежест се разлива навсякъде.
Попитах служителка на хотела как е преходът до връх Петрахиля. „О, нищо особено“ — беше отговорът. По-късно се питах дали не ми отговори така, за да не се откажем, ако сме имали колебание. При всички случаи — благодаря ѝ.
Началото на маршрута към връх Петрахиля
Между хотела и стадиона е построена чешма красавица с два чучура, нагиздена със саксии със здравец и декорирана с глинени фигури. Над чешмата, на едно дърво, са закачени две табели — на едната пише „Опасният зъб“ със зелена маркировка, а на другата — „Петрахиля“ с червена маркировка. И за двата маршрута от Тетевен се тръгва по една обща пътека до отклонението за Петрахиля.
Навлизаме в букова гора. Въпреки денивелацията, в началото се върви леко. Продължаваме по атрактивна, камениста пътека — на места по стръмни сипеи и покрай отвесни скали. От време на време прозират красиви гледки към долината и река Вит, която разделя града на две. Типичен пейзаж за пролетен преход в Стара планина.
Изкачването към върха
Стръмно. Пътят става труден и се замислям за слизането — колко предпазливи ще трябва да бъдем. Стигаме до назъбени скали, които пътеката прорязва, превръщайки ги в тесен каменен улей.
И ето — пред нас е заслонът на малка площадка на самия край на скалата. Изкачването е трудно и изморително, но гледката отгоре разкрива уникална панорама към отсрещните планини и сгушения в ниското Тетевен. За любителите на туризъм в Тетевен тази гледка е една от наградите, които правят усилието стойностно.
На връх Петрахиля (1179 м)
Връх Петрахиля се намира на 1179 м височина и посреща слънчевите лъчи — откъдето идва и името му. „Петрос“ означава камък, а „Хелиос“ — слънце. Слънчевият камък. Върхът е символ на града и едно от най-емблематичните места на Тетевенския Балкан.
Преходът до връх Петрахиля ни отне малко повече от час, включително със снимките — а повярвайте, има много какво да се снима.
Седнахме, починахме си, насладихме се на гледките. На върха имаше двама млади мъже, които обясниха, че пренасят материали за подобряване на условията на заслона.
Сега от високото стадионът и хотелът се виждат като на длан. Вижда се и прозорецът, от който сутринта гледах заслона. Красива симетрия.
Ако планирате да посетите този прекрасен кът на Тетевенския Балкан, ви очаква незабравим преход с впечатляващи гледки.
Какво още да видите в Тетевен
Ако планирате туризъм в Тетевен, не пропускайте Историческия музей — той е част от стоте национални туристически обекта на Българския Туристически Съюз. Наоколо ще откриете и много планински извори и красиви чешми — „Долна чешма“, „Горна чешма“, „Момина въздишка“, „Ключ“. А за любителите на пещери — „Съевата дупка“ е голяма местна и национална забележителност, която не бива да се пропуска.
