Тъмната истина за човешката намеса при тези породисти кучета

Когато видим мопс с големи очи или булдог с „усмихнато“ лице, първата ни реакция е „Колко е сладък!“. Но зад това се крие история на човешка намеса, която е превърнала голяма част от тези породисти кучета в същества, обречени на страдание през голяма част от живота си.

Тази статия не е срещу кучетата. Тя е срещу практиките, които остават скрити от обществото, докато животните плащат цената.

Какво сме направили на кучетата?

Преди 200 години булдогът е бил атлетично, пропорционално куче, което е можело да тича, да диша нормално и да се размножава естествено. Днес същата порода не може да диша без да се задъхва, не може да регулира температурата си и в 86% от случаите се нуждае от цезарово сечение, за да роди.

Това не е еволюция. Това е човешка селекция, доведена до крайност.

Процесът е прост: избираш кучето с най-плоското лице и го чифтосваш с друго плосколико куче. От кученцата избираш най-плосколикото. Повтаряш в продължение на 50-100 поколения. Резултатът е куче, което изглежда “сладко” по човешките стандарти, но не може да изпълнява основни жизнени функции.

За да “фиксират” желаните черти по-бързо, развъдчиците често прибягват до инбридинг — чифтосване на баща с дъщеря, брат със сестра, дядо с внучка. Генетичните последици са опустошителни: наследствени болести, слаб имунитет, кратък живот.

Породите, които страдат най-много

1. Булдог

Френски Булдог

Плоското лице означава деформирани дихателни пътища. Много от тези кучета се борят да дишат нормално през целия си живот. Хъркането, което намираме за „сладко“, всъщност е звук на затруднено дишане. Не могат да регулират температурата си и могат да умрат от прегряване при обикновена разходка в топъл ден. Раждането по естествен път е почти невъзможно.

Английски Булдог

В следствие на селективната роля на човека повечето английски булдози не могат да се размножават без медицинска помощ — естественото раждане е почти невъзможно, а зачеването рядко става по естествен път. Породата днес е почти напълно зависима от ветеринарната медицина, за да съществува.

Селектирането за екстремни черти е довело и до други сериозни проблеми. Най-тежкият е брахицефалният синдром — силно скъсената муцуна означава стеснени дихателни пътища, постоянни затруднения с дишането, хъркане и бърза уморяемост.

2. Мопс

Освен дихателните проблеми, мопсовете имат очи, които буквално не се побират в черепа им. Причината е селекцията за все по-плоско лице и все по-големи очи — в резултат очната кухина е станала толкова плитка, че очите стърчат навън. При силно дърпане на повода, игра с друго куче или дори силно кихане, окото може да изпадне от орбитата. Това не е преувеличение — ветеринарите виждат такива случаи редовно.

3. Померан

Зад пухкавата външност на тази порода се крият сериозни проблеми. Помераните са миниатюризирани до такава степен, че раждането е високорисково. Тесният таз и сравнително големите глави на кученцата означават, че много женски не могат да родят естествено. Цезаровото сечение е често срещана необходимост, а цената му не е малка.

4. Немска овчарка

Историята на немската овчарка е особено показателна. През 1900-1950 година породата е имала прав гръб и балансирано тяло. Била е създадена да работи — да пази стада, да служи в полицията и армията. Тогава киноложките клубове решили, че наклоненият гръб изглежда “по-елегантно”. Съдиите започнали да награждават кучета с по-изразен наклон. Шампионите се размножавали най-много и предавали тази черта. С всяко поколение наклонът ставал по-екстремен.

Някога гордо изправено куче, днес е с толкова наклонен гръб, че много екземпляри страдат от дисплазия и хронична болка в ставите още от млада възраст.

5. Кавалер Кинг Чарлз шпаньол

При до 70% от представителите на породата черепът е твърде малък за мозъка — резултат от селекцията за все по-малка глава. Състоянието се нарича сирингомиелия: мозъкът буквално няма място и притиска гръбначния мозък, което води до натрупване на течност в гръбначния канал. Това причинява постоянно главоболие, болка в шията и чувствителност при допир. Много от тези кучета прекарват живота си в хронична болка, която не може да се излекува — само да се облекчи с медикаменти.

6. Дакел

Удълженото тяло и късите крака са резултат от селекция за специфичен външен вид, но цената е висока — гръбначният стълб е подложен на неестествено напрежение. Всеки четвърти дакел развива болест на междупрешленните дискове, която причинява силна болка, а в тежките случаи — парализа на задните крака. Лечението често изисква спешна операция, а пълното възстановяване не е гарантирано.

7. Шар пей

Гънките по кожата, които намираме за очарователни, са резултат от селекция за уникален външен вид. Но тези гънки задържат влага и топлина — идеална среда за бактерии и гъбички. Резултатът са хронични кожни инфекции, които изискват постоянна грижа и лечение. Гънките около очите причиняват допълнителни проблеми: дразнене, възпаления и чести очни инфекции.

Защо тази система продължава да съществува?

Отговорът е многопластов, но в основата стоят няколко фактора.

Първо, парите. Индустрията за породисти кучета генерира милиарди годишно. Развъдчици, ветеринари, зоомагазини, фармацевтични компании — всички печелят. Болното куче е по-печелившо от здравото, защото изисква постоянно лечение.

Второ, социалните мрежи. Когато знаменитост покаже своя сладък мопс в Instagram, милиони хора искат същото. Никой не показва как същият мопс се бори да диша или посещава ветеринар всеки месец.

Трето, киноложките организации. Те определят стандартите за породите и тези стандарти награждават екстремността. Кучето с най-плоското лице печели изложбата, става шампион и се размножава най-много. Така всяко следващо поколение е по-екстремно от предишното.

Четвърто, незнанието. Повечето хора просто не знаят. Когато мопсът хърка, мислим, че е “сладко”. Не осъзнаваме, че то има затруднение в дишането.

Какво правят държавите по света?

Някои държави вече предприемат мерки.

Холандия забрани развъждането на кучета с твърде къси муцуни. Ако муцуната е по-къса от една трета от дължината на черепа, развъждането е незаконно.

Норвегия отиде още по-далеч и забрани развъждането на английски булдози и кавалер Кинг Чарлз шпаньоли изцяло, след като съдът постанови, че самото развъждане на тези породи нарушава закона за защита на животните.

Германия има закон срещу “мъчително развъждане”, който забранява развъждането на животни, ако то води до страдание.

Великобритания все още не е въвела забрани, но ветеринарните организации водят активни кампании за промяна на стандартите.

България и повечето други държави все още нямат никакви регулации в тази област.

Отговорността е в наши ръце

Зад всеки селективен избор би трябвало да стои смислена причина — по-добро здраве, по-дълъг живот, по-функционално тяло. Насърчаваме промяна в законите за селективното развъждане на породите, които страдат вследствие на човешката намеса. Насърчаваме осведомеността и предприемането на мерки за регулация. Вярваме, че светът ще бъде по-добро място, ако приемем здравето като основа, върху която да се градят стандартите за красота — не повърхностни черти, приятни за окото, но криещи проблеми за поколения напред.