Изкачване на Връх Миджур: На границата между България и Сърбия
Едно пътешествие към дивата красота на Западна Стара планина
Практична информация
- Отправна точка: Село Горни Лом
- Време за изкачване: ~4 часа (в едната посока)
- Височина: 2169м
- Денивелация: 1356 м
- Сезон: Май-октомври
- Ниво: Трудно
Среща с високопланинската душа на Балканите
На 2169 метра надморска височина се извисява връх Миджур – най-високия в Чипровската планина, а в неговото подножие извира река Тимок.
От 2009 година върха и района около него са обявени за защитена местност с цел опазване на характерния ландшафт и местообитание на редки растителни видове като карпатската тоция, жълтият крем и алпийският повет.
По пътеката на предизвикателството: маршрутът от село Горни Лом
Началото на приключението
Избрахме да изкачим върха от село Горни Лом – маршрут за истински планински ентусиасти. Седем километра асфалтов път от селото ни отвеждат до началната точка, където оставяме автомобила. Минаваме покрай военен завод и след два километра ходене стигаме до приветлива беседка сред поляна – алтернативно място за паркиране преди да се потопим в прегръдката на планината.
Макар и по-кратък от популярния път от село Чупрене (3,5-4 часа), този преход изисква физическа издръжливост и духовна решителност. Денивелацията от 1356 метра не прощава непредпазливост, но наградата отгоре струва всяко усилие.
Изкачването
Първото сериозно изпитание е стръмна пътека с парапети и стъпала, вдълбани в планинския склон. Гората ни обгръща като зелена катедрала – букови и борови великани шепнат древни истории. Постепенно дърветата оредяват, светлината става по-щедра, а въздухът – по-чист и рядък.
Вдясно от пътеката забелязваме беседки за почивка, а земята около нас е осеяна с диви боровинки.
Седловината: Ветровитото място
След два-три часа интензивно изкачване достигаме седловината между върховете Оба и Миджур – място, където пътеките от Горни Лом и Чупрене се събират. Тук обаче ни посреща и друга среща – тази на всички балкански ветрове, които сякаш са уговорили среща точно на това място. Ураганните духове изпитват твоята решимост и те карат да се чувстваш едновременно малък и жив.
Върхът: между история и настояще
Пограничната история
В подножието на Миджур, граничните знаци безмълвно напомнят, че до 1990 година този връх беше забранена зона – недостъпен за туристи поради близостта до границата. Тази изолация, макар и наложена от политиката, е опазила района в почти девствено състояние. Подстъпите към върха са съхранили своята дива красота, непокътната от масовия туризъм.
Днес вече не е необходимо специално разрешение за изкачването – границата е отворена, а връхът приветства туристи и от двете страни на Балканите.
На върха
На върха срещаме много сръбски туристи и прави впечатление, че цялата пирамида на върха е окичена с разни предмети и кафтанчета.
В ясен ден погледът на запад разкрива сръбския ски курорт „Бабин зуб“ – сгушен между склоновете като малко селце от приказките, напомняйки ни, че зимата тук носи друго, но също толкова прекрасно лице на планината.
