Връх Миджур: Планински великан между България и Сърбия
Едно пътешествие към дивата красота на Западна Стара планина
Практична информация
Отправна точка: Село Горни Лом
Време за изкачване: ~4 часа (в едната посока)
Денивелация: 1356 м
Сезон: Май-октомври
Ниво: Трудно
Среща с високопланинската душа на Балканите
На 2169 метра надморска височина, там където небето целува земята, се извисява величествен връх Миджур – първенецът на Чипровската планина и пазител на границата между България и Сърбия. В неговото подножие, сякаш раждайки се от самите планински недра, извира река Тимок, носеща животворната сила на планината надолу към долините.
От 2009 година върха и района около него са обявени за защитена местност с цел опазване на характерния ландшафт и местообитание на редки растителни видове като карпатската тоция, жълтият крем и алпийският повет. Тук природата все още говори на своя древен език.
По пътеката на предизвикателството: маршрутът от село Горни Лом
Началото на приключението
Избрахме да изкачим върха от село Горни Лом – маршрут за истински планински ентусиасти. Макар и по-кратък от популярния път от село Чупрене (3,5-4 часа), този преход изисква физическа издръжливост и духовна решителност. Денивелацията от 1356 метра не прощава непредпазливост, но наградата отгоре струва всяко усилие.
Седем километра асфалтов път от селото ни отвеждат до началната точка, където оставяме автомобила. Минаваме покрай военен завод и след два километра ходене стигаме до приветлива беседка сред поляна – алтернативно място за паркиране преди да се потопим в прегръдката на планината.
Изкачването: танц между земята и небето
Първото сериозно изпитание е стръмна пътека с парапети и стъпала, вдълбани в планинския склон. Гората ни обгръща като зелена катедрала – букови и борови великани шепнат древни истории. Постепенно дърветата оредяват, светлината става по-щедра, а въздухът – по-чист и рядък.
Вдясно от пътеката забелязваме беседки за почивка, а земята около нас е осеяна с дивите боровинки – толкова едри, че сякаш са излезли от приказка. Това е природният подарък на планината – пълен с антиоксиданти, витамини и планинска любов.
Седловината: там където се срещат ветровете
След два-три часа интензивно изкачване достигаме седловината между върховете Оба и Миджур – място, където пътеките от Горни Лом и Чупрене се събират като две реки в океана. Тук обаче ни посреща и друга среща – тази на всички балкански ветрове, които сякаш са уговорили среща точно на това място. Ураганните духове изпитват твоята решимост и те карат да се чувстваш едновременно малък и жив.
Върхът: между история и настояще
Пограничната история
В подножието на Миджур, граничните знаци безмълвно напомнят, че до 1990 година този връх беше забранена зона – недостъпен за туристи поради близостта до границата. Тази изолация, макар и наложена от политиката, е опазила района в почти девствено състояние. Подстъпите към върха са съхранили своята дива красота, непокътната от масовия туризъм.
Днес вече не е необходимо специално разрешение за изкачването – границата е отворена, а връхът приветства туристи и от двете страни на Балканите.
На върха
На върха срещаме много сръбски туристи и прави впечатление, че цялата пирамида на върха е окичена с разни предмети и кафтанчета (може би местна традиция).
В ясен ден погледът на запад разкрива сръбския ски курорт “Бабин зуб” – сгушен между склоновете като малко селце от приказките, напомняйки ни, че зимата тук носи друго, но също толкова прекрасно лице на планината.
